РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Българско книжовно дружество и неговият път към създаването на Българската академия на науките

Дата на публикуване: 14:36 ч. / 13.10.2025
Прочетена
29835
Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.
София (13 октомври 2025) Българска академия на науките (БАН) отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание в зала
София (13 октомври 2025) Българска академия на науките (БАН) отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание в зала "Проф. Марин Дринов". На снимката: президентът на България в периода 2002 - 2012 Георги Първанов поздравява председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева (вдясно).
Снимка © Владимир Шоков / БТА
Златното мастило

Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.

Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия.

Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение.

Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България.

От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура.

Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл.

На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева.

Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Анджоло Силвио Новаро (Angiolo Silvio Novaro) не е известен само с поезията си, посветена на Свети Франциск, и с детските стихотворения. Някои от неговите лирики са напис ...
Вижте също
На 26 октомври 1825 година работниците завършват строителството на Канала Ери (Erie Canal), който свързва Големите езера с Атлантическия океан. Губернаторът на Ню Йорк, Д ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Силвия Алексиева спечели голямата награда на конкурса „Веселин Ханчев“
Националният младежки литературен конкурс „Веселин Ханчев“ отново събра млади таланти в България. На 42-ото издание на събитието, което се проведе в изложбена зала „Байер“, бяха наградени най-добрите млади поети. В конкурса участваха 11 ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Валентина Цветанова триумфира в маратона на четенето с 69 книги и вдъхновяваща литературна кариера
Валентина Цветанова, ученичка в шести клас на Първо Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, стана победител в тазгодишния маратон на четенето, организиран от Регионална библиотека „Гео Милев“. Директорът на библиотеката, Анелия Ивано ...
Ангелина Липчева
Основи на маркетинга: Галина Младенова и Надежда Димова разглеждат актуалните практики
Ангелина Липчева
Златното мастило
Книги, които улавят духа на Y2K
В началото на новия век, известен като Y2K, много млади хора бяха изправени пред страхове и несигурности, които се отразяваха в литературата на времето. Тези години бяха белязани от прехода между детството и юношеството, от наивността до сложността на живота. ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
От развалини към дигитализация: Възстановяването на Ливанската архитектура
Повече от 1.2 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си в продължение на петнадесет години по време на гражданската война в Ливан. В бягството си те често оставяха семействата и домовете си зад себе си, за да устоят на наказанията на времето и природ ...
Валери Генков
Златното мастило
Силвия Алексиева спечели голямата награда на конкурса „Веселин Ханчев“
Националният младежки литературен конкурс „Веселин Ханчев“ отново събра млади таланти в България. На 42-ото издание на събитието, което се проведе в изложбена зала „Байер“, бяха наградени най-добрите млади поети. В конкурса участваха 11 ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Валентина Цветанова триумфира в маратона на четенето с 69 книги и вдъхновяваща литературна кариера
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Читателският клуб на НБУ обсъжда Кен Киси и културната революция на 60-те години
Валери Генков
Центърът за книгата в сътрудничество с департамент „Нова българистика“ организира среща на Читателския клуб на Нов български университет. Събитието ще се проведе на 29 октомври 2025 г. от 16:30 часа в книжарницата на университета и ще бъде посветено на романа „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси. Водещи на дискусията ще бъдат проф. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Йордан Е ...
Литературен обзор
Тони Сервило и Силви Вартан: Магията на киното и музиката на „Синелибри“
Добрина Маркова
Експресивно
Брандън Тейлър (Brandon Taylor) е един от най-интересните съвременни автори, известен с уникалн ...
Начало Златното мастило

Българско книжовно дружество и неговият път към създаването на Българската академия на науките

14:36 ч. / 13.10.2025
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
29835
София (13 октомври 2025) Българска академия на науките (БАН) отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание в зала
София (13 октомври 2025) Българска академия на науките (БАН) отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание в зала "Проф. Марин Дринов". На снимката: президентът на България в периода 2002 - 2012 Георги Първанов поздравява председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева (вдясно).
Снимка © Владимир Шоков / БТА
Златното мастило

Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.

Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия.

Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение.

Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България.

От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура.

Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл.

На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева.

Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Силвия Алексиева спечели голямата награда на конкурса „Веселин Ханчев“
Ангелина Липчева
Златното мастило
Валентина Цветанова триумфира в маратона на четенето с 69 книги и вдъхновяваща литературна кариера
Ангелина Липчева
Златното мастило
Основи на маркетинга: Галина Младенова и Надежда Димова разглеждат актуалните практики
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Каналът Ери на 200 години
Валери Генков
На 26 октомври 1825 година работниците завършват строителството на Канала Ери (Erie Canal), който свързва Големите езера с Атлантическия океан. Губернаторът на Ню Йорк, Д ...
Експресивно
Фестивалът на книгата в Челопек обединява литература, добри дела и традиции
Ангелина Липчева
Експресивно
От развалини към дигитализация: Възстановяването на Ливанската архитектура
Валери Генков
Златното мастило
Силвия Алексиева спечели голямата награда на конкурса „Веселин Ханчев“
Ангелина Липчева
Златното мастило
Валентина Цветанова триумфира в маратона на четенето с 69 книги и вдъхновяваща литературна кариера
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Читателският клуб на НБУ обсъжда Кен Киси и културната революция на 60-те години
Валери Генков
Литературен обзор
Тони Сервило и Силви Вартан: Магията на киното и музиката на „Синелибри“
Добрина Маркова
Авторът и перото
Петнадесетата поправка: Исторически контекст и предизвикателства
Валери Генков
Експресивно
Брандън Тейлър обсъжда реализма и писателския процес
Валери Генков
Авторът и перото
Деметра Дулева и Яп Робен представят нови романи в НДК
Валери Генков
Подиум на писателя
Новата награда за детска литература от фондацията „Букър“ ще вдъхнови младите читатели
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Лом раздаде награди за литературни таланти в деветнадесетото издание на конкурса „Яна Язова“
Победителите в деветнадесетото издание на Националния литературен конкурс „Яна Язова“ бяха обявени от местната управа в Лом. Тази творческа надпревара се организира от библиотеката при Народно читалище „Постоянство 1856“ с подкрепата ...
Избрано
7 книги за силата на политическата фантазия
В съвременния свят, където политическите конфликти и социалните несправедливости доминират, литературата остава един от най-силните инструменти за изразяване и вдъхновение. Книгите, които разглеждат темата за политическата фантазия, предлагат нова перспектива ...
Черноморският литературен фестивал се издига като мост между културите в регион, белязан от конфликти
Ако сте поропуснали
Вера Ганчева – мостът между България и скандинавската култура
На 23 октомври ще бъде представена биобиблиографията на Вера Ганчева, една от най-значимите български преводачи от скандинавски езици, съобщават организаторите от Фондация „Слово и дух“ и издателство „Захарий Стоянов“. Тази важна книга ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.