РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Българско книжовно дружество и неговият път към създаването на Българската академия на науките

Дата на публикуване: 14:36 ч. / 13.10.2025
Прочетена
40844
Златното мастило

Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.

Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия.

Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение.

Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България.

От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура.

Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл.

На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева.

Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Отделението по инженерни науки на Българската академия на науките (БАН) се подготвя за значимо събитие, свързано с 90-годишния юбилей на акад. Васил Сгурев. Тази важна да ...
Вижте също
На специална церемония в Университета по библиотекознание и информационни технологии, доц. Валентин Вацев бе удостоен с почетното звание „Професор хонорис кауза&ldq ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Континенталната разделителна линия - символ на единство след Гражданската война
Континенталната разделителна линия е хидрологичната граница между водосборите, които се вливат в Тихия океан, и тези, които се вливат в Атлантическия океан. Тя преминава от Беринговия проток в Аляска до протока Магелан в края на Южна Америка, разделяйки западн ...
Валери Генков
Златното мастило
Проф. Амелия Личева подчертава нуждата от промяна в общественото мнение за успешни образователни реформи
В контекста на необходимостта от промяна в българската образователна система, деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. Амелия Личева, подчерта важността на общественото мнение за успешната ре ...
Ангелина Липчева
Проф. Деспина Василева: Учениците искат свобода в литературата и нови възможности за изразяване
Ангелина Липчева
Златното мастило
Светлин Русев свири на Страдивариус в Солун, българската литература на фокус на Панаира на книгата
С концерт на цигуларя Светлин Русев и Солунския симфоничен оркестър завърши българското участие на 22-рия Панаир на книгата в Солун, където страната ни бе почетен гост. Събитието, проведено в църквата „Свети Георги“, известна като Ротондата, привле ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
„Диво момиче“ в поезията: 8 книги за бунт срещу перфектността
В последните години терминът "диво момиче" (feral girl) стана популярен, символизирайки бунта срещу социалните очаквания и стремежа към автентичност. Тази концепция получи нова форма с различни хаштагове, като #feralgirlsummer, #bratgirlsummer и #messygirlsumm ...
Валери Генков
На бюрото
Пластичните операции и обсесията по красотата в семейната динамика
Романът на Сара Уанг "Нова кожа" (New Skin) е уникално произведение, което изследва сложността на отношенията между майка и дъщеря, докато се задълбочава в темата за пластичната хирургия и натиска на обществото. Главната героиня Линли, второ поколение имигрант ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мария Лалева разказва за Карим и огнената стихия, предизвиквайки интерес с новия си роман
Валери Генков
Литературен обзор
Боян Йорданов спечели наградата за роман на годината на НДФ „13 века България“
Ангелина Липчева
Националният дарителски фонд „13 века България“ обяви Боян Йорданов за носител на Националната литературна награда за български роман на годината с произведението му „Под месечината, огромна като тиква“. Наградата беше връчена на тържествена церемония, проведена в Софийската градска художествена галерия. Романът на Йорданов бе избран измежду множество номинирани произведен ...
Експресивно
Моника Андрейчева води семинар за равнопоставен достъп до информация за незрящи потребители
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Годишните награди „Библиотека и библиотекар на област Русе“ бяха връчени на специал ...
Начало Златното мастило

Българско книжовно дружество и неговият път към създаването на Българската академия на науките

14:36 ч. / 13.10.2025
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
40844
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Днес Българската академия на науките отбелязва своята 156-а годишнина, като събитието е изпълнено с гордост и вълнение за всички, които ценят научния напредък и културното развитие на България. Тази значима дата напомня за дългия път, който е преминала институцията, започвайки като Българско книжовно дружество през 1867 година, в условията на робство, и превръщайки се в съвременната научна институция, която днес е символ на българската научна мисъл и културно наследство.

Историята на академичните организации в Европа започва още през 14-и век, когато се появяват първите книжовни дружества и академии, като например Академия "Леополдина" в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките. Тези институции поставят основите на съвременните научни академии, като търсят нови подходи за изследване и разпространение на знанието, което да служи на обществото и държавата. В този контекст Българската академия на науките се утвърждава като важен център за развитие на българската култура и наука, въпреки трудните исторически условия.

Първите стъпки към създаването на Българската академия на науките са положени в Прага през 1867-1868 година, когато група ентусиасти, сред които Марин Дринов и Васил Стоянов, решават да основат Българско книжовно дружество с името "Св. св. Кирил и Методий". Техните усилия намират подкрепа сред българските емигранти в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от богатите търговци в тези градове като Евлогий и Христо Георгиеви и Никола Тошков. Тези хора вярват в силата на науката и просветата като средство за национално възраждане и културно съхранение.

Учредителното събрание се провежда първо в Галац, а след това в Браила, където е приет устав и е избрано първото ръководство. Марин Дринов е избран за председател, а Васил Друмев става член, като целта е била да се разпространява просветата сред българския народ. В устава е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. През 1870 година започва издаването на "Периодическо списание" на БКД, което бързо се утвърждава като значимо научно издание на европейско ниво, допринасяйки за културното и научното развитие на България.

От своето създаване до днес, Българската академия на науките е била дом за изтъкнати учени, държавници, писатели, художници и общественици, които са оставили своя отпечатък върху развитието на българската държавност и култура. Сред членовете й са били личности като Васил Друмев, който е допринесъл за националното съзнание и просвета, както и много други, които са работили за изграждането на основите на модерната българска наука и култура.

Годишнината съвпада и с 155 години от издаването на "Периодическо списание", което продължава да бъде живо и актуално като "Списание на Българската академия на науките". Това издание е символ на непрекъснатия научен диалог и културна памет, като неговата история е тясно свързана с развитието на българската интелектуална мисъл.

На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на Българската академия на науките, която отличава изключителни постижения в областта на науката и получава международно признание. Тази година наградата беше присъдена в областта "Науки за живота", като по този начин се подчертава важността на биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки за бъдещето на България. Водещ на събитието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а наградата беше връчена от акад. Драга Тончева.

Сред присъстващите бяха видни представители на научната и политическата общност, като председателят на Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, бившият президент Георги Първанов, ректори на университети и много учени. Музикалният поздрав беше поднесен от артисти от Софийската опера и балет, а изложбата "155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество" допълни празничната атмосфера и напомни за богатата история на българската наука.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Континенталната разделителна линия - символ на единство след Гражданската война
Валери Генков
Златното мастило
Проф. Амелия Личева подчертава нуждата от промяна в общественото мнение за успешни образователни реформи
Ангелина Липчева
Златното мастило
Проф. Деспина Василева: Учениците искат свобода в литературата и нови възможности за изразяване
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Валентин Вацев получава звание „Професор хонорис кауза“ – нови хоризонти за знание и смисъл
Валери Генков
На специална церемония в Университета по библиотекознание и информационни технологии, доц. Валентин Вацев бе удостоен с почетното звание „Професор хонорис кауза&ldq ...
Авторът и перото
Елисавета Кехайова призовава: Четете и откривайте нови светове!
Ангелина Липчева
Експресивно
„Диво момиче“ в поезията: 8 книги за бунт срещу перфектността
Валери Генков
На бюрото
Пластичните операции и обсесията по красотата в семейната динамика
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мария Лалева разказва за Карим и огнената стихия, предизвиквайки интерес с новия си роман
Валери Генков
Литературен обзор
Боян Йорданов спечели наградата за роман на годината на НДФ „13 века България“
Ангелина Липчева
Експресивно
Моника Андрейчева води семинар за равнопоставен достъп до информация за незрящи потребители
Добрина Маркова
Златното мастило
Континенталната разделителна линия - символ на единство след Гражданската война
Валери Генков
Подиум на писателя
Русе отличи най-добрите библиотекари и читалища за 2025 година
Ангелина Липчева
Експресивно
Нова стихосбирка на Георги Борисов разкрива фрагменти, писани „на един дъх“
Добрина Маркова
Експресивно
М Лин изследва желанията на жените от еднодетното поколение в Китай
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Психологическите теми и сложните човешки отношения в прозата на Авигайл Шарп
Дебютният роман "Offseason" на Авигайл Шарп се утвърждава като едно от най-интимните и психологически наситени литературни заглавия на последните години. Книгата изследва темите за властта, манипулацията и травмата, чрез погледа на ненадеждна разказвачка, ...
Избрано
Александра Йоаниду подчертава важността на взаимното опознаване на българската и гръцката литература на Панаира в Солун
На Панаира на книгата в Солун, българската литература получава нова платформа за изразяване и обмен с гръцките автори. Преводачката Александра Йоаниду, участник в откриването на българския национален щанд, подчертава, че взаимното опознаване на литературата ...
Деца ще открият света на книгите чрез инициативата „Помощник библиотекар“
Ако сте поропуснали
Българският национален щанд на Панаира в Солун привлича вниманието с темата "Литература отвъд границите"
На Панаира на книгата в Солун, България демонстрира своето литературно богатство, като страната е почетен гост на събитието. Откритият национален щанд предизвика значителен интерес сред посетителите, а присъствието на важни фигури от българската култура и ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.